Имайки предвид, че следващите 10 автомобила започват от 519 к.с. в SUV, веднага става ясно, че V6 е в добра позиция въпреки постоянно увеличаващите се рестрикции по отношение на вредните емисии в ЕС и САЩ.

10. Porsche Cayenne S E-Hybrid (519 к.с.)

Макар Porsche да е емблематичен с боксеровия си двигател, производителят от Цуфенхаузен днес продава основно Macan-и и Cayenne-и. Първият обаче изчезна от гамата на марката в Европа, говорим за версията с ДВГ, тъй като Porsche се стреми да постигне дял на електромобилите от 80% до 2030 г.

Cayenne S E-Hybrid е с 519 к.с., които ускоряват тежащия 2409 кг SUV до 100 км/ч за 4,4 секунди. С пакет Sport Chrono моделът достига до максималните 262 км/ч.

9. Maserati Grecale Trofeo (530 к.с.)

Може и да знаете, или пък не, но идващият от Ferrari двигател V8 вече не се предлага в гамата на Maserati. Той бе заменен от 3,0-литровия V6, наречен Nettuno, който е напомпан до 630 к.с. в MC20. Но за него по-късно.

Макар главите на буталата и степента на сгъстяване да са уникални за „Тризъбеца“, Nettuno споделя доста общи компоненти с F154 на Ferrari и 690T на Alfa Romeo. Но за разлика от 512 к.с. в Alfa Romeo Stelvio Quadrifoglio, близнакът на Maserati – Grecale Trofeo, е впрегнал 530 к.с.

8. Porsche Panamera 4S E-Hybrid (543 к.с.)

Свързана тясно с Bentley Flying Spur, Panamera-та стъпва на платформата MSB (Modularer Standardantriebsbaukasten), а не на MLB (Modularer Langsbaukasten), която се използва от почти всичко с ДВГ в гамата на Групата – от A4, през VW  Touareg, Cayenne, Bentley Bentayga и Lamborghini’s Urus.

Подобно на всяко Porsche, 4S E-Hybrid предлага започняща се динамика: спринт до 100 км/ч за 3,5 секунди и максимални 290 км/ч. Теглото на автомобила е 2299 кг, като тук сериозна роля играе и батерията с капацитет 25,9 kWh `нетен 21,8). Електромоторът е вграден в 8-степенната трансмисия с двоен съединител.

7. Bentley Flying Spur Hybrid (543 к.с.)

„Спортен“ продължава да е мръсна дума за Rolls-Royce Motor Cars. Това дава предимство на Bentley да играе по тънката струна потенциалните клиенти именно с тази дума.

Досега смисъл й придаваше впечатляващият W12, но дните му вече са преброени. Освен V8 клиентите ще могат да избират и между хибридизиран V6, който се прави в Лайпциг, а не в Крю. Вероятно много клиенти не са впечатлени от идеята да карат 6-цилиндровото Bentley, но пък Mulliner предлага безкрайни опции за персонализации, което донякъде изтрива неприятния привкус.

6. Maserati GranTurismo Trofeo и GranCabrio Trofeo (550 к.с.)

Трудно е човек да повярва, че Maserati правеше оригиналното GranTurismo в продължение на 12 години, но това си е песен на фона на Nissan GT-R. Във всеки случай, базираната в Модена компания ни зарадва с второто поколение през 2022 г. Сравнени с 4- и 6-цилиндровите двигатели на Grecale, GranTurismo и GranCabrio се задвижват от битурбо V6 Nettuno.

Със сигурност на феновете ще липсва звука на атмосферния V8 с произход Ferrari, но нека погледнем през призмата, че „чашата е наполовина пълна“, а не обратното – празна.

Не само че Nettuno генерира по-висок въртящ момент (650 Нм срещу 520 Нм) в ниския оборотен режим, но е и по-икономичен (11,2 л/100 км срещу 14,7 л/100 км), което за клиентите може да няма значение, но за компанията е огромно.

5. Nissan GT-R NISMO (608 к.с.)

Това е най-старият автомобил сред десетте, R35 влезе в серийно производство в Точиги през декември 2007 г. Със своите 573 к.с., стандартният GT-R също трябваше да намери място в тази класация, но по-добре да е NISMO, за да вкараме и други играчи, заслужаващи внимание.

Иначе „Годзила“ си разчита на 3,8-литровия V6 VR38DETT, ръчно сглобяван в Япония. Турбините за него доставя същата компания, която се грижи за „обдухването“ на 6,2-литровия двигател Hellcat, който скоро отива в пенсия.

4. Maserati MC20 (630 к.с.)

Тук проблемът не е двигателят, а теглото на автомобила от 1500 кг. Въпросът е: как в Модела са направили карбоново купе и чист ДВГ, тежащи повече от плъг-ин хибродно Ferrari 296.

3. McLaren Artura (700 к.с.)

Двигателят M630 на Artura е първият от McLaren, проектиран вътрешно от компанията. Характерното за него е, че ъгълът между цилиндрите е 120 градуса.

Плъг-ин хибридът вече предлага 20 к.с. повече, макар въртящият момент от 720 Нм да остава непроменен.

2. Ferrari 296 (830 к.с.)

Двигателят F163 е инженерно чудо. Разработен за серийно приложение и за Льо Ман, където вече се прослави с победата на 499Р в 24-часовата надпревара. Трилитровият агрегат генерира 663 к.с. в 296 GTB и 296 GTS, докато електромоторът от YASA дава още 167 к.с., за да се стигне до системна мощност от 730 к.с.

„Кончето“ от Маранело заложи на задно предаване, за да прехвърли мост към легендата Dino 246 и индиректния заместник на F8.

Ferrari 296 е едва първият опит на „червените“ в V6 територията. Очаква се хиперавтомобил с V6 през 2025 г.

1. Mercedes-AMG ONE (1063 к.с.)

Е, ONE може да не е типичният сериен автомобил, но в същото време е готов за пътя въпреки че се задвижва от идващ от Формула 1 двигател. Е, подпомага се и от четири електромотора: два на предната ос, мотор-генераторна група за турбото и мотор-генераторна група за коляновия вал.

MGU-K захранва високоволтовата батерия по време на спиране, докато MGU-H възстановява енергията от изпускателната система, която по принцип се губи. Споменатите електромотори генерират 490 к.с., докато 1,6-литровият турбо V6 се отчита с 574 к.с.

Но притежанието на автомобил, чието задвижване идва директно от Формула 1 означава, че на всеки 50 000 км се изисква основен ремонт на двигателя, а на всеки 5000 км се иска сервизна проверка.